Седнал във въздуха

Този сборник съдържа разнообразие от текстове, основно написани за вестник „Сега“ през последните години, започвайки от 1999 г. Когато ги събирах на едно място, осъзнах, че независимо как ще ги подредя хронологично, значението им остава почти непроменено. Битието продължава да бъде непоклатимо, както би възкликнал кърлеж, впил се в задника на стара слоница. Именно в това е и цялата привлекателност на опита ни с думите да овладеем света – в неговата непробиваемост!

Почтеността изисква да предупредя потенциалния читател: този опит не носи успех. Независимо дали четете тези публицистични фрагменти или творби като „Пилешка супа за душата“, „По следите на изгубеното време“ или някой наръчник по дзен философия, няма да постигнете повече щастие. Светът също няма да стане по-добро и ясно място за вас. Писаното слово не предлага щастлив финал; единствено надеждата остава жива – надежда без край, въпреки че всички знаем истината.

Някога старата слоница просто ще приседне... И когато се изправим пред Великия системен администратор, колкото и да го завиваме в приказки, трябва със сила да признаем: така и не успяхме да усвоим разликата между добро и зло; не проумяхме кое е греховно и кое - праведно. Но поне си направихме забавления.

И още нещо: надявам се принадлежа към последното българско поколение, което осъзнава стойността на свободното слово като нещо несаморазбираемо. Желая си аз да бъда последният човек с чувство за хумор, който смята всеки ден за борба за правото си свободно да говори и пише каквото мисли. Надявам се занапред всеки случайно прочел тези статии само да ми се присмива или дори - още по-добре - напълно da ne ги разбира! Надявам se…