Свалят правителството!

Беше около осем вечерта, когато четях в колата си на софийските Петте кьошета новия брой на „24 часа", който току-що бях купил. Слушах обичайно музиката на Cranberries и реших да се обадя на Стенли.

Никога не можеш да разбереш по гласа му дали е събуден, работи над някое разследване или просто почива край басейна с чаша в ръка. Винаги звучи лаконично и загадъчно, сякаш очаква тревожни новини от теб.
„Ето това вече е истинско разследване – казвам ти го като читател; вече не съм журналист, но най-накрая прочетох завършен продукт.“

Стенли мълчи за момент и след това казва: „Чакай да видим утре, когато излезе, кой ще започне да ме критикува...“

Наистина той нито е Стенли, нито Въгленов, както ще научите от книгата. Той представлява самото разследване – човекът задаващ непрестанно въпроси и притежаващ умението да получава отговори.

Вярвал съм винаги, че дългият и труден преход в България всъщност е само кратък фрагмент от любимия ми филм „Градинарят“. Гениалният Питър Селърс излиза навън след шестдесет години затворено живеене като градинар на възрастен джентълмен. Единственото му развлечение през тези години било телевизията. Затова когато джентълменът умира, градинарят взима със себе си дистанционното управление за телевизора. Излизайки навън попада веднага на сбиване и опитва да смени картината с дистанционното - прави го два-три пъти… без успех! Каналът на реалния живот не може просто така да бъде сменян.

През последните десет години много журналисти в България се опитвахме точно така да сменяме "канала", докато осъзнахме невъзможността за това. Хиляди пъти желаното ни представяне коренно се различаваше от действителността; онова което мечтаехме да видим първо страница бе напълно несъвместимо с действителността извън нас.

След време Станимир успя именно това: свърза случките с имената им по такъв начин, че откри същността на българския преход. Той предостави нужното документално съдържание за българската журналистика през последните години - работа която показва процесите цялостно вместо отделни случаи или интервюта без връзка помежду им.

Освен това той разгромява мнението все още срещано тук-там в страната - че всяко разследване задължително трябва да бъде поръчково.
Въпреки убеждението ми през годините до момента относно писането единствено на поръчкови теми от страна на Станимир Въгленов – те са поръчани само от професионализъм и добродетелност."