Единадесети сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.

Всяка година българският народ отбелязва годишнината от сраженията на връх Шипка, свързани с Освободителната война. След Балканските войни в историята ни започват да се споменават и "Родопската Шипка" - битките на вр. Средногорец в Родопите, както и Новата Шипка – боевете на Калиманското плато в Македония. По този начин "Шипка" става символ на героична епопея. Въпреки това съществува друга, по-малко известна и забравена епопея, която засенчва двете споменати. Става дума за защитата на връх Каймакчалан през септември 1916 г., където българският войник остава сам срещу многобройните съюзнически сили, въпреки формално предоставените му съюзници. Нашето командване може да разчита единствено на безрезервната смелост и самоотверженост на мъжете от Сливенския полк пред лицето на значително превъзходство в артилерия, боеприпаси и жива сила от страна на противника. Подложени под тежкия огън враг при неблагоприятни метеорологични условия, българските войници демонстрират непоколебимост във волята си да не се отказват или дезертират когато става дума за защита родината им. Основният стълб в отбраната са храбрите бойци от 11-ти Сливенски пехотен полк, чиято история описвам в моята книга.