Да живее кралицата (Пиеси)

С ирония, дори с нотка на сарказъм, Борис Роканов провокира, привлича и завладява читателя, разказвайки грозни и неуважителни истории. Те могат да бъдат повече или по-малко интересни, но той никога не остава статичен. Невъзможно е да му се отрече – използва всякакви налични средства за самоизразяване, дори когато това не е лесно разбираемо или усвоимо от широката публика. Необходимо е предварително познание за живота и възгледите на подобен автор, за да избегнеш гневна реакция и вместо това да погледнеш по-дълбоко в текста./Ирина Канушева/