Духовна проза

Духовната проза на Гогол образува отделен сборник, който е създаден в късния му период на творчество, след художествената фаза, между 1841 и 1842 година. В този период той написва откъса "Рим" и продължава до 1848 г., когато окончателно се завръща в Москва, година след публикуването на "Избрани места от преписката с приятели". Този корпус съдържа още текстовете в настоящото издание: Размисли върху Божествената литургия, Авторска исповед, авторските олитви и останалите фрагменти от съдържанието. Характерното за тези произведения е, че повечето от тях са написани извън пределите на Русия и представляват дистанцирана утопична рефлексия към родната действителност.