Момичето на хладилника

"Момичето на хладилника" (1994) е вторият сборник с разкази на Етгар Керет, издаден на български. В него има предговор за читателите в България и специален разказ-посвещение, който подготвя читателя за 45 кратки истории, изпълнени с комедийни и кошмарни моменти. Този том не само че включва най-много фокусници и трикове с цилиндър от всички книги на Керет, но също така предлага нови гледища към хората и мравоядите; говори за успокояващото бръснене с гореща вода и как то се свързва с авторските песни; обсъжда смъртта през призмата на чуждите езици; разглежда теми като любовта, сънищата, детството, бащинството, депресията и напредъка. Сборникът завършва със заключение относно два типа хора: едните предпочитат да спят до стена, а другите - до личности, които ги избутват от леглата.

Етгар Керет споделя: "Когато ме питат кого считам за вдъхновение винаги споменавам Кафка. Но всъщност семейството ми оказа най-голямо влияние върху мен."

Според The Guardian светът определено е в криза и това особено личи в Израел - страна която вече две хилядолетия преживява безброй трудности. Изключително популярният израелски писател Етгар Керет умело улавя тази дългогодишна буря.

Читателят първо ще бъде впечатлен от разговорния стил на автора. След това ще го шокира неговият черен хумор. Накрая те ще бъдат удивени от свежестта даже в по-нагарчащи текстове според ABC.

Open Democracy описва творчеството му като начин да превръща чудовищата в мелодични птици чрез магическо мислене - подход което го поставя сред приказките и хасидските притчи (двете основни вдъхновения). Читането на Керет понякога прилича на пътешествие с луд шофьор - непредсказуемо но стремящо се към цел.

Историите му варират от обич между дете и касичка прасенце до измамници-крила представящи се за ангели-хранители живеещи между мечти и реалност според BBC. Понякога напомнят басните на Езоп или постмодернистките произведения на Доналд Бартълми - майстора способен да твори нереални сюжети без загуба на смисъл.

Die Welt отбелязва смелостта му - историите са игловидно пробождане: болезнени но мечтателни; тъжни но смешни; никога повърхностни а винаги точни.
Le Monde характеризира работата му като фин баланс между невинност и ясно разбиране както ироничен хумор комбиниран с нежна чувствителност."