Бягай...Обичам те

Ударните десни удари на Джо Луис, Касиус Клей-Мохамед Али, Джо Грейзър и всички велики боксьори през историята се стоварват върху мен като тежки космически бомбардировачи с форма на ръкавица. Но аз, още по-великият боксьор от всички времена, стоя мощно на малката планета Земя и с спокойствие, но изключително точни и силни удари разпадам един след друг атакуващите кораби от вражеската междузвездна флота, които експлодират на хиляди парчета и падат в бездната на Космоса. На звездните трибуни на космическия стадион са събрали хора от всякакви земни и извънземни цивилизации – Владо Цайса, Ицо Дебелия, Богдан Дългия, Зарка Бебето (най-добрата приятелка на Светла), Димитрина Съзнателната (известна също като Диди Девствената), Анета Връзкарката и много други от нашия клас. Тук са Чопър (Ананиев по математика), Пешо (Петрова по литература), Меги (Ангелова по химия) и цялото учителско тяло; даже бате Миле треньорът е тук заедно с целия ни отбор, шефовете от федерацията и Ангел - най-добрият ми приятел. Всички те викат така радостно и неистово сякаш току-що са уловили опашката на минаваща комета Халееви. Те си мислят глупаво как аз съм там да защитавам някаква спортна чест пред света или вселената; никой обаче не осъзнава защо раздавам удари наляво надясно – просто трябва да предотвратя нито един враг да достигне до Слънцето. Защото именно върху неговата огнена грива има една-единствена личност, която ме призовава – познахте ли коя е? Светла, разбира се.