Евангелие от Филип

Преди 20 века, дълго преди появата на "Шифърът на Леонардо" и "Светата кръв и свещеният Граал", един от най-учените ученици на Христос разкрива голямата тайна на християнството.

През I век, близките последователи на Христос съставят евангелия, в които се описват неговите дела. Едно от тях принадлежи на Филип – един от най-знаещите му ученици. През 325 г. Константин Велики ръководи Първия Вселенски събор в Никея, където само четири евангелия - тези на Марко, Матей, Лука и Йоан - получават статус канонични (истински). Останалите са обявени за еретични и църквата години наред търси и унищожава техните копия, преследвайки тези, които ги разпространяват.

През 1945 г., край египетския град Наг Хамади селяни случайно откриват древни ръкописи написани на коптски език в монашеско гробище. Сред тях се намира смятаното за изгубено Евангелие от Филип. Вестник "Обзървър" публикува през 1971 г. статията "Бил ли е женен Исус?" от религиозния професор Чарлз Дейвис, който споменава малко известното Евангелие от Филип. След 11 години излиза книгата "Светата кръв и свещеният Граал" написана от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. През 2003 г., романът "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун става световен бестселър с милионни продажби и остава популярен много години напред. През 2006 г., Бейджънт и Лий завеждат дело срещу Дан Браун за плагиатство; адвокатът му представя статията отпреди повече от три десетилетия както и самото Евангелие от Филип като доказателства за оригиналността му. В резултат Дан Браун печели делото а филмовата адаптация по книгата му дебютира успешно.

Евангелието според Филип служи не само като важен източник за проучвания относно темите разглеждани в романа “Шифърът на Леонардо”, но също така предлага дълбочина със своите подтекстове относно духовността и изборите пред човека как да живее живота си.
Книгата включва статиите публикувани във „Обзървър“, коментари относно текста й and анализа образа на Мария Магдалена спрямо отношенията й с Исус; предоставя информация за живота апостол Филип.
В специалното приложение към края са добавени оцелелите фрагменти вече загубения текст - Евангелието според Мария Магдалена , придружено с коментар към него.
Изданието съдържа репродукции произведения направени от известни художници интерпретиращи фигурите около Исус Христос марка Марија Магдалена.


Според Чарлз Дейвис: “Евангелието според Филип може да бъде възприемано като независимо историческо свидетелство... Тук Мария Магдалена е описана като жена която представлявала част именно до Христос… подобно поведение би могло да ни наведе идеята че той я приема обратно чрез любов.”
“Три жени присъствали при Господ все временно – майка Му Marya её сестрата i Magdalena — тази която хората определяли просто като негова партньорка.”
„Господ обичаше повече всяка друга ученичка точно нейнато имe — Marija a останалият ученички запитвали защо той предпочита именно нея … Спасителят им казвал: Защо мен тогава?”