Социално време и медиен разказ 1989-2000

Основният проблем на социалното време по време на прехода, изразен в контекста на медиите, не се състои толкова в конкретните различия между тези времеви периоди или дори в постоянството на тези различия. По-скоро става въпрос за непрестанната им несъответствие, което разделя времето на две измерения. Медията не успява да „свърже“ тези два аспекта и да установи диалог помежду им. Тази трайна „пасивност на посредника“ води до образуването на фрагментирано настояще. В този смисъл основният темпорален проблем през българския преход е както социален, така и медийни характер. Общество, което среща трудности при изграждането дори на краткосрочни общи инициативи, произвежда медии, които с голяма трудност формулират свои собствени политики.