България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

В труда си „България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.“ д-р Николай Хрисимов прави значителен напредък в разбирането ни за историята, като използва разнообразие от нови материали – както исторически извори, така и археологични находки, а също така последните изследвания на учени от Румъния, Унгария, Сърбия, Австрия и други държави. Монографията обединява множество тематични проучвания, които плавно преминават едно в друго. Първата глава разглежда известната „теория“ относно произхода на кан Крум от панонските българи – теза с противоречив характер и без основание. Тя е формулирана преди повече от двеста години и многократно повтаряна от следващите изследователи до степен да бъде забравено нейното начало и контекст. Парадоксално е как тази връзка между Крум и Панония се е утвърдила в историографията, университетските курсове и учебниците. Авторът аргументирано демонстрира несъстоятелността на версията за "боила от Панония" и доказва принадлежността на този виден български владетел към местния аристократичен елит в Плиска.

С иновационен подход Хрисимов анализира отношенията между България и Аварския каганат чрез стари и нови проучвания. Без предварителни нагласи той опровергава теорията за наличие на “остатъчна” аварска държавност в Панония до идването на маджарите/унгарците през началото на X век. Всъщност българската власт е присъствала достатъчно дълго зад Карпатите по Средния Дунав и Тиса; унгарците даже са споменавали времето им там с фразата „…от българско време…“, подобно на нашето познато „…от време оно…“.