Фабрика за трансджендър детето

Какво споделя едно дете, когато казва, че не се чувства комфортно в тялото си – било то момче или момиче? А какво изразява един юноша по този въпрос? Кой трябва да бъде изслушан и как можем да предоставим възможност за изразяване на детето и неговите родители? Каква роля играят специалистите като ендокринолози, психиатри и психологи в този контекст? Медицината предлага категорични отговори на въпросите на децата и юношите чрез диагнози и медикаментозно лечение.

Според Каролин Елиашев и Селин Масон през последното десетилетие в САЩ и Европа се наблюдава безпрецедентен ръст на исканията за смяна на пола сред деца и младежи. В различните държави диагнозата „полова дисфория“, която описва несъответствието между биологичния пол и чувството за идентичност, е увеличена с 1000 до 4000% за период от 10–15 години.

Важно е как нашето поколение ще подходи към тези теми - как ще намерим решения и най-вече как ще осигурим пространство за обсъждане на въпроси относно тялото, които поставят етически дилеми. Трябва ли да блокира хормоналното развитие при деца? Можем ли да разглеждаме желанието у детето „да бъда от другия пол“ като фантазия, произтичаща от опознаването му самостоятелно или взаимодействията с връстниците?

Авторите подчертават: "Тялото и психиката са взаимосвързани; няма бързи решения за психически проблем." Затова е важно да приемем дългосрочен подход. Не би ли било разумно да позволим време на младите хора, докато достигнат зряла възраст способна на обосновано мислене? Нека помислим над думите на Доналд Уиникът: "Самият живот представлява терапия с истинска стойност."

Тази книга е предназначена за лекари, психолози, психотерапевти, съдии, адвокати социални работници – всички професионалисти ангажирани с деца, юноши и техните родители в различни ситуации. Те носят отговорността не само да предоставят платформа за всяко мнение, но също така внимателно да обмислят своите думи действия.