История на Византийската империя. Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния труд на забележителния руски историк разглежда динамичния период на възхода на Византийската империя като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 година, след смъртта на император Анастасий и издигането на Юстиниан I на престола.

Цялото управление на този ярък византийски лидер е пронизано от стремежа му да възстанови Римската империя. Той остава запомнен не само с грандиозното строителство; перлата „Света София“ в Константинопол, както и множество други архитектурни произведения, са считани за истински чудеса. Неговите усилия по кодификацията на римското право в „Corpus Iuris Civilis“ продължават да бъдат основополагающи до днешен ден. Стремежът му към централизация води до установяване на поземлен кадастър, данъчно облагане върху земята и система за наследствена аренда. Всички тези действия са насочени към една основна цел: обединението на разнообразната империя чрез налагане единство във вярванията и законодателството.

Успенски акцентира и върху значителното влияние на съпругата на Юстиниан – императрица Теодора, добавяйки интересни детайли и противоречиви мнения, особено що се отнася до свидетелствата предоставени от историка Прокопий Кесарийски.

Руският учен не пренебрегва развитието търговията и контактите с Изтока през този период в историята Византия, проявленията на цирковите партии както и въстанието "Ника", а също така описва мракобесното управление под Фока преди идването на Ираклий, което бележи ново начало в развитието мощната държава.