Вик в тишината. Поезията на Борис Христов

Неговото почти мигновено появяване в литературната сцена продължава да изумява критиците, които се опитват да разберат как новият автор, без никаква институционална подкрепа, успя да стане една от най-влиятелните и важни личности в българската поезия.

Какво обяснява този забележителен и рядък успех през онези години, който направи Борис Христов ключова фигура в българската поезия? Той беше възхваляван от мнозина, но същевременно ненавиждан на тайно ниво от водещите представители на тогавашния тоталитарен режим.

Как така неговата сложна поезия, чиито идеи не са лесно достъпни за всеки читател, стана толкова популярна – четеше се в преписи и библиотеките я крадяха? Как пробивът му стана толкова значим за кратко време, че дори самият поет остана смутен... до степен да реши да се дистанцира от публичността на литературното пространство?