Аполон

Мнемозина е богинята на паметта в гръцката митология. Тя, като дъщеря на Уран и Гея, принадлежи към божествата от предолимпийската ера и съхранява спомена за „предисторията“ на света. От Зевс тя има деветте Музи, които са покровители на различни изкуства. Чрез тях предоставя вдъхновение на поетите, позволявайки им да възпроизвеждат божествените визии.

Древногръцките хора вярвали в два извора – един за забравата (Лета) и друг за паметта (Мнемозина). По време на пътешествието си към безсмъртието орфическите последователи били внимателни да не объркат тези два извора; те трябвало да се напият само от водите на Мнемозина, тъй като това било необходимо, за да запазят „паролата“ си за достъп до царството на Персефона.

Гърците наричали "Истината" Алетея, която означава незабрава. Загубата на паметта се смятала равна с лъжата. Паметта е ключова за идентичността на индивида, свързана с принадлежността му към определена етнокултурна общност или семейство. Дори когато Калипсо предлага безсмъртие на Одисей, той отказва да загуби себе си - защото така би изгубил паметта си, която обединява групата и се поддържа от аедите – поети певци и рупори on Mузите. Те знаят историите и родословията на героите и постоянно обновяват спомените за тях чрез своето творчество. Възпявайки подвизите им, те припомнят както славата им пред наследниците - аристократите, така и ценностните принципи зад жертвоприношенията им.

Тази серия носи названието Мнемозина именно защото ценим значението на паметта.