Българска история до 12 век през погледа на старите автори (III допълнено издание)
Издателство: | Гута - Н |
Брой страници: | 1030 |
Година на издаване: | 2024 |
Дата на издаване: | 2024-10-16 |
ISBN: | 9786197444810 |
SKU: | 17926710013 |
Размери: | 21x30 |
Тегло: | 3050 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 170 лв. |
Замисляли ли сте се какво точно знаем за собствената си история? Кои сме ние и каква е нашата идентичност и произход? Учим точни дати и имена, но доколко осъзнаваме причинно-следствените връзки между събитията и дали разполагаме с надеждна информация за тях? На тези въпроси търси отговор Николай Колев, а в процеса на изследването му възниква идеята да напише книгата "Българска история до XII век през погледа на старите автори". Тя е завършена през 2014 г. и публикувана през 2015 г., като достига до читателя с твърди корици, облечени в естествена кожа. Но уникалността й не се състои само в визуалния аспект; съдържанието е насочено към читателя по различен начин.
Книгата предлага нова перспектива върху историческите събития. Както самият Николай Колев споделя:
„Целта ми с тази книга е да сравня информацията от древните автори, която достигна до нас, и да направя собствени заключения относно народа, който разширява българската държава на Балканите. Не използвам изводи от многобройните съвременни книги в моята библиотека не защото не уважавам труда на настоящите български историци, а за да извлека независими оценки за взаимовръзките между събитията.“
Под „стари автори“ той има предвид онези хронистични фигури, които са били свидетели на описваните събития или ги документират след време – например писатели на гръцки във Византия или латински в Западната Римска империя. По-късните автори често черпят информация от по-ранни текстове, предоставяйки ни контекстуални връзки между миналото и настоящето.
При написването на своя труд Колев стриктно избягвал предположения без достоверна основа. Методологията му включвала прочитане на цитирани източници от глава 40 и правене на тематични извадки свързани със българската история. След това организирал материалите в 35 глави според тематика и времеви периоди; подредил информацията хронологично както по време така и по смисъл. Накрая изградил обща хронология в глава 36.
Чрез разглеждане на общата хронология стават ясни интересните взаимовръзки между отделните исторически факти спрямо времето и пространството, което наложило преработка на главите за постигане на правилен контекстualizaciyu . Това било най-вълнуващият момент от неговото проучване."
.
.