Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Българска история до 12 век през погледа на старите автори (III допълнено издание)

Корицата на
Издателство:Гута - Н
Брой страници:1030
Година на издаване:2024
Дата на издаване:2024-10-16
ISBN:9786197444810
SKU:17926710013
Размери:21x30
Тегло:3050 грама
Корици:ТВЪРДИ
Цена:170 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Замисляли ли сте се какво точно знаем за собствената си история? Кои сме ние и каква е нашата идентичност и произход? Учим точни дати и имена, но доколко осъзнаваме причинно-следствените връзки между събитията и дали разполагаме с надеждна информация за тях? На тези въпроси търси отговор Николай Колев, а в процеса на изследването му възниква идеята да напише книгата "Българска история до XII век през погледа на старите автори". Тя е завършена през 2014 г. и публикувана през 2015 г., като достига до читателя с твърди корици, облечени в естествена кожа. Но уникалността й не се състои само в визуалния аспект; съдържанието е насочено към читателя по различен начин.

Книгата предлага нова перспектива върху историческите събития. Както самият Николай Колев споделя:

„Целта ми с тази книга е да сравня информацията от древните автори, която достигна до нас, и да направя собствени заключения относно народа, който разширява българската държава на Балканите. Не използвам изводи от многобройните съвременни книги в моята библиотека не защото не уважавам труда на настоящите български историци, а за да извлека независими оценки за взаимовръзките между събитията.“

Под „стари автори“ той има предвид онези хронистични фигури, които са били свидетели на описваните събития или ги документират след време – например писатели на гръцки във Византия или латински в Западната Римска империя. По-късните автори често черпят информация от по-ранни текстове, предоставяйки ни контекстуални връзки между миналото и настоящето.

При написването на своя труд Колев стриктно избягвал предположения без достоверна основа. Методологията му включвала прочитане на цитирани източници от глава 40 и правене на тематични извадки свързани със българската история. След това организирал материалите в 35 глави според тематика и времеви периоди; подредил информацията хронологично както по време така и по смисъл. Накрая изградил обща хронология в глава 36.

Чрез разглеждане на общата хронология стават ясни интересните взаимовръзки между отделните исторически факти спрямо времето и пространството, което наложило преработка на главите за постигане на правилен контекстualizaciyu . Това било най-вълнуващият момент от неговото проучване."

.

.