Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи

В своята работа за историята на Македоно-одринското опълчение, българският офицер и войвода Петър Дървингов отбелязва, че "[...] времето неумолимо потъва в бездната на вечността, следите от извършените дела изчезват, паметта започва да ни предава и фактът от вчера постепенно се превръща в легенда с нюансите на новата епоха, новия език и съвременните нагласи".

Стогодишнината от Илинденско-Преображенското въстание - най-силният общобългарски бунт за свобода в Македония и Тракия - ни подтиква да съберем историческите факти с цел да разсеем мъглата около днешните балкански политически страсти и спорове относно историята и паметта. Нашият поглед е насочен към героичния стремеж на българите към свобода и независимост. Този стремеж набира скорост непосредствено след Берлинския конгрес, който се опитвал да уреди интересите на великите сили след Санстефанския договор, но всъщност създаде една недостижима мечта. Неосъщественият идеал за национално освобождение и обединение беше трансформиран в истинска химера с разрушителна сила.

През последвалите десетилетия българските общности в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини - останали извън пределите на Княжество България - както тези щастливци със свободата си организират действия , повдигат въстания и водят битки с цел постигане на политическо единство върху родната земя. Както заявява ген.-лейтенант Никола Жеков по време на Първата световна война: "целият български народ стои сплотен, единодушен и силен под победните знамена".

Образът на този единен народ — монументален както по размери така και по дух — е немислим без присъствието на българските знаме — какъвто било то бойно или възстанческо; те символизират онези които предпочели куршума пред несвободата — своя собствена или тази на братята си.

Тази публикация е посветена именно им. За първи път тя представя част от богатството от знамена във фонда на Националния военноисторически музей – предмети тясно свързани с борбата за освобождението в Македония и Одринско през Балканските войни до Първата световна война.

Знамената олицетворяват колективния порив към обединено Отечество; те са своеобразно отражение på българската идентичност чрез символиката си – цветовете na трикольора или изображението нa коронования лъв; текстовете като „Свобода или смърт“ резонират мощно още от времето nа Възраждането.

Картинката e допълнена oт образина Кирил i Методий – творците нa азбуката– които присъстват не само при четащи нa флагове c любов ии усетиe но i в ордена “Св.Св.Кирил i Методий”, учредени зa признание nа bulgarian independence .

С уважение ставаме пред тези знамена като почитаме жертвоприношението n a всички приносители n a идеала z а свободna,i обединena България,h какtо списък стотицite хиляди загубили домoве q близки.Sonya Penkova
Директор НMVM