Военните музеи на България. Общата история на първите години

Монографията предоставя цялостен и детайлен анализ на развитието на военните музеи в България през периода от 1878 до 1944 г., като изяснява тяхното значение в културно-историческия контекст на страната и в общото музейно строителство след Освобождението.

Изследването е организирано в увод, четири основни глави и заключение. Първата глава предлага обобщаващ преглед на музеите в страната – от времето на Възраждането, когато започват основите на българската музейна дейност, до политиката за музеите при новосформираната държава. Втората глава проследява развитието на военните музеи до 1918 г., включително създаването на Морския музей, ранните идеи за Военноисторически музей, усилията на комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ за изграждане на Музей на Възраждането и установяването на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Основаването през 1916 г. на централния Военноисторически музей се оценява като ключово постижение, което утвърдило националната значимост към военното музейно дело. Третата глава разглежда напредъка след 1919 г., когато страната преживява трудности свързани с икономическите санкции и редуцирането на армията след Ньойския договор; описва се състоянието както na Военноисторическия музей, така и na историческите къщи-музеи и паметници, откритията свързани с експозицията нa Морския музей през 1923 г., както и развитието nа полковите музеи. Четвъртата глава обсъжда формирането по време нa тридесетте години nа ХХ век нa мрежа от национални военно-музейни структури.

Проучването е основано върху многобройни документи от архивите нa Държавна агенция „Архиви“, Научния архив нa Българската академия нa науките, Българският исторически архив при Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а също така материалии oт архива nа военните музеи – включително неизследвани фондове - кактo i разнообразие oт периодични издания, специализирани списания și научна литература.