Белите ми нощи

Внезапно ме обхванаха белите нощи. Стиховете сами започнаха да се оформят. За мен те идват по свой начин – независимо, без запитвания, не мога да ги контролирам и нямам желание да наложа своята воля върху тях. Затова са верлибри, свободни стихотворения, които едва успявам да следвам в моментите на вдъхновение. Никога не съм анализирала защо творбите ми изглеждат така – щом веднъж изписеш думите, те вече не принадлежат само на теб; водят собствен живот. Поради тази свобода избягват пунктуацията и не се спират пред точки или запетайки. Интелигентният читател трябва самостоятелно да интерпретира текста без ограничения от страна на автора – всеки може да добавя знаците за препинание според личния си ритъм и дишане. Според своето усещане за текстa е най-честно така. Както казва Томас Хигинсън: „Когато една мисъл ти взима дъха, граматическите правила стават ненужни“. Няма нищо лошо в това човек да пренебрегне граматиката в някоя бяла нощ; напротив…
Маргарита Петкова.