Забравените в неделя

Жустин, на 21 години, живее при баба и дядо си заедно с братовчед си Жул, след като родителите им загиват в автомобилна катастрофа. Тя работи в Дома за възрастни хора „Хортензиите“ и се радва на задълженията си. Четенето е нейно хоби, но най-много обича да общува с пансионерите – всеки от тях представлява жива история и ако никой не чуе разказа му, то една книга остава завинаги изгубена. Особено близка е до Елен – почти столетната крехка жена, която често мечтае как седнало край морето чака своя любим. За нея миналото е по-силно от настоящето, което важи за много възрастни хора. Общуването с Елен предизвиква у Жустин размисли относно собствената семейна история. Елен вярва, че всеки човек има своя птица; когато двама души споделят същата птица, това показва тяхната съдба един към друг. Жустин слуша омагьосана историите на Елен – истории за война и страдание, предателство и изкупление; но също така и за любов с душа на птица - любов толкова мощна, че надминава Гестапо, раздялата или дори смъртта – едновременно забравена и незабравима... сияйна.

Не мога да опиша накратко тази книга – става дума за чайката, брайловата азбука, забравянето и възвръщането на паметта; кражбата (както на мъжете така и на спомените), ревността , ненавистта , разкаянието а най-вече - любовта която докосва всеки персонаж като ангелско перце… И онази тиха тъга , характерна само за Валери Перен…
Анета Тошева , преводачът на „Забравените в неделя“.