Руски народни приказки, които не са за печат
Издателство: | Ерове |
Брой страници: | 246 |
Година на издаване: | 2022 |
Дата на издаване: | 2022-10-03 |
ISBN: | 9786197313536 |
SKU: | 17819350014 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 276 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
В Българския фолклор, това направление е известно като „блажен“ или „скришен“ и често остава на заден план. Все пак, още през 1932 година един от водещите ни философи и есеисти, Найден Шейтанов, публикува изследването „Сексуалната философия на българина“, което акцентира именно върху тази част от нашето съществуване. Не би следвало да се счита за нещо необичайно; напротив – необходимо е да бъде документирано. Досега обаче наличните материали по темата в България едва ли надхвърлят две дузини. Това подчертава нуждата от нови публикации, които да бъдат интересни както за специалистите, така и за широката аудитория.
Тук стигаме до актуалното издание с названието „Руски народни приказки, които не са за печат“, познато сред експертите и като „Руски заветни приказки“. То е публикувано от А.Н. Афанасиев – един от най-влиятелните руски фолклористи. Интересно е да се отбележи, че той има по-голяма популярност с произведението си "Руски народни приказки", а причините ще станат ясни по-долу. И двата сборника представляват различни аспекти на една и съща тема; историите в тях са записани в идентичен период. Съществува дори случай на приказка, която започва в тома със стандартния текст и продължава в непубликуемото издание при завръзката й към по-пикантна ситуация. Въпреки всичко след първата си публикация през 1872 г., настоящият том придобива почти митичен статус – много по-вероятно е да срещнеш еднорог отколкото хартиено копие от царска или съветска Русия.
За да бъде полезна книгата както на професионалистите, така и вдъхновени от самия Афанасиев подходът у нас развива “издаването без всякакви ограничения”, благодарение на което тя идва без цензуриране или пропуснати думи - само стикер предупреждаващ читателите относно съдържанието.
На финала можем да добавим, че работихме върху този проект доста преди 24 февруари 2022 година; затова той произтича чисто от етнографски интерес вместо политически мотиви във връзка с определена страна.
.
.