Материали по археология на България Т.1

**Релефи на Тракийския конник, Артемида, Митра и нимфите**

**Други паметници и надписи (1894-1896 г.)**

Тази книга представя антични артефакти като оброчни плочи, релефи и надписи, публикувани от Добруски в Сборника за народни умотворения през томове 11 (1894 г.), 12 (1895 г.) и 13 (1896 г.). В нея са включени три приложения с изображения към публикациите, както и извлечения от труднодостъпни текстове от ХІХ век.

Вторият том ще обхване паметниците, които са били публикувани през 1900 и 1901 година.

Вацлав Добруски (1858-1916) е забележителен български археолог, епиграфист и нумизмат с чешки произход. Той е един от основателите на българската археология. Работи върху историята на Тракия и българската епиграфика. Първоначално поема управлението на Народния археологически музей, където организира подредбата на експонатите по модел на музеите в Прага и Виена. Осъществява събирането на всички открити подвижни археологически находки в страната.

Добруски започва систематичните археологически разкопки. Лично ръководи проучванията в асклепиона при село Златна Панега (между 1903–1906), нимфейона при Огняново (1904), античните градове Ескус (от 1904 до 1905) и Никополис ад Иструм (от 1906 до 1909). През 1907 година поставя основите на българската археологическа периодика чрез издаването на „Археологически известия” от Народния музей в София.

Автор е на повече от петдесет статии относно антична археология, нумизматика и епиграфика. Създава поредица статии със заглавие „Материали по археологията на България” между годините 1894-1901.