Българското участие във възстановяването на сръбската държава (1804-1815)

В продължение на над двадесет години д-р Живко Войников се е утвърдил не само като изследовател с разнообразни интереси и задълбочени знания, но също така и като непоколебим защитник на историческата истина – истината в нейния автентичен вид, независимо от това дали тя е удобна за някого или не. Неговите изследвания привлекат предимно интелигентна аудитория с критично мислене, която цени обективността при анализа на документи и събития, вместо да търси сензации или патриотични изблици.

Тези характеристики важат със сигурност и за последната книга на д-р Войников. Българската историческа наука и общественото ни разбиране са длъжници към историята на Поморавието и други традиционно български територии, включително ролята на местните българи в политическото и културното развитие на Сърбия. В същото време проблемът за влиянието на България върху освобождението на нашата западна съседка и формирането на нейното модерно държавно устройство е систематично пренебрегван от сръбската научна общност, образование и официална пропаганда както вътре в страната, така и извън нея.

С горчивина д-р Войников подчертава недостатъчната зрялост на българското общество през този период, което води до липса на ясно осъзнати национални цели сред много българи участници в сръбското освободително движение. Авторът справедливо цитира руския генерал Иван Липранди: „Сърбите, които представляват по-малко от една четвърт от българите… подобриха своето положение чрез оръжие и дипломатически действия благодарение не толкова собствената си кръв, колкото тази na мнозинството българи, които им помогнали!“.

Дошло е времето категорично да бъде заявено – ако трябва даже с "по-висок тон" – че по време нa въстанията довели до основаването нa съвременната сръбска държава участието nа България e било масово а често определящо.

проф. Пламен Павлов