Никой не знае защо

Драматургията на Златанов представлява връщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература, според Владимир Сабоурин.

Златанов е дълбоко ангажиран с негативен анализ на ситуацията, в която човекът е затворен между репресивното си минало и все още неосъществената свобода, предназначена за новия индивид - предприемача. Този нов субект на прехода трябва да бъде господар над себе си. Пиесите му се развиват в контекста на застойното настояще, което ограничава личността от собственото й самоопределение; ако можем да говорим за някакъв общ колективен образ тук, той би бил безпомощният идиот пред лицето на своето собствено бъдеще. (Станимир Панайотов)