Археологически паралели. Студии въърху историята на античното изкуство в България

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е забележителен български археолог, историк на изкуствата и политическа фигура. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в университети в Бон, Париж и Рим. Филов е инициатор на систематичните разкопки в България, като започва с тези в Хисаря между 1909 и 1910 година.

От 1910 до 1920 г. той заема поста първи директор на Народния археологически музей.

През 1912 г. извършва първите научни проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на Балканските войни (1912-1913; 1915-1918) предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води детайлни дневници. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., а също така провежда проучвания в софийските църкви „Св. София“, “Св. Георги” и Боянската църква. Между 1929 и 1931 г. се занимава с богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий близо до Пловдив.

Той е основателят и пръв директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 г., както и председател на Българската академия на науките от 1937 до 1944 г.

В настоящата книга са разгледани някои от най-важните антични художествени произведения открити по българските земи през периода под ръководството на Богдан Филов - сред които надгробната плоча на Анаксандър от Аполония, надгробната плоча на Каликрит от Равда, статуята на Ерос от Никюп, релефът с изображение на Аполон от Девня, релефът с Херкулес от Стара Загора，以及 много известни статуи върху тракийски монети като Аполон от Каламис、Хермес според Праксител、Аполон Савроктонос также по Пракситель，和其他。

Това представлява второто издание напроизведението; предходното бе публикувано във "Сборник за народни умотворения", част историко-филологична και фолклорна，том VIII (XXVI), през годината 1912.