Депресията ме обича

Тази книга разглежда живота такъв, какъвто се проявява за „хората с дежурни сърца“. В нея става дума за избора да подредиш парчетата от един свят, наподобяващ „село, в което еднакви хора отправят молитви към различни богове“, и как в този процес може да настъпи разлом между него и безкрайното пространство на твоята душа. Тази фрактура, известна като депресия, е място, където можеш да се изгубиш.

Но имаш възможността да погледнеш в тъмната бездна и там в процепа да намериш светлина. Именно тази книга представлява такава светлина. Тя е написана с искреност и изразителност на езика си. Преживяването й пронизва всяка буква; споделена е чрез всеки образ. Мъдра и човечна – топла и реалистична. Четейки я с молив в ръка, ще желаеш да отбележиш всичко важно, за да притежаваш най-ефективния инструмент за помощ на чувствителните души.

Мария Касимова-Моасе

Веселина Седларска пише открито и интелигентно – точно както трябва. Нейният стил има лечебен ефект; тя ни поставя пред огледалото и протяга ръка към нас, водейки ни през всичко онова, което можем да видим там вътре или отвъд него – далеч назад до местата където ще срещнем собствените си души.

„Депресията ме обича“ не е учебник по психология; макар че съдържа знания от научната област.
Не представлява роман въпреки красивия си поетичен език със запомнящи се герои и остри ситуации.
Не попада под категорията публицистика но свързва личното страдание с контекста на съвременното българско общество. Тя включва всички тези аспекти но предлага нещо повече.
Не служи само като наръчник за самопомощ, но вярвам че би могла да бъде полезна на много хора.

Мария Донева