Истина и наука

В настоящия текст се опитвам да демонстрирам, че нашето мислене е способно да обясни и разбере всичко необходимо за света. Вярата в началото на този свят, което би било извън него, представлява предразсъдък на една философия, която бавно умира и е погълната от суетно привързване към догми. Кант би трябвало да стигне до подобен извод, ако наистина беше проучил възможностите на нашето мислене. Вместо това той подробно аргументираше, че поради структурата на познавателните ни способности не можем да достигнем до последните начала извън границите на личния си опит. Но разумът не налага необходимостта тези начала да бъдат прехвърляни в някакъв отвъден свят. Всъщност Кант опровергава догматичната философия, но не предлага алтернатива за нейното място...