Европейските династии

Читателите, които ще се запознаят с тази книга, не трябва да я възприемат като израз на конюнктурен интерес към аристократичните родове в Европа, вдъхновен от последните политически събития в България. Авторите ѝ са проявявали интерес към генеалогията и просопографията още когато в българската историческа наука активно се обсъждаше значението на личността и народните маси за историческия процес. Възможно е фактът, че тогавашната официозна историография подкрепяше тезата за доминиращата роля на масите, да е провокирало авторите на настоящото произведение да проучват и популяризират произхода, живота и дейността на основни представители на европейската аристокрация. Резултатът от тяхното многогодишно усилие става видим при нови условия без идеологически догми и с ограничено количество поръчкови публикации. При актуалната ситуация в България особено силно звучат думите на известния френски лексикограф Пиер Клод Виктоар Буаст: "Аристокрацията и демокрацията са сестри с различно възпитание." В крайна сметка аристокрацията представлява един от полюсите в обществото; без нейното влияние не би могло да протича развитието.

Оставяйки разискванията относно "аристокрация" и "аристократизъм", книгата предлага ценен справочник по множество теми свързани с произхода и живота на ключови европейски аристократични фамилии. Мнозина вероятно биха отбелязали, че днешните европейски аристократи вече нямат същото значение в политиката и икономиката както през времето преди революциите. Разрушителният заряд срещу аристократите през последните два века несъмнено намали техния средновековен блясък. Все пак много хора си задават въпроса дали някогашният „аристократичен интернационал“ действително е приключил своето присъствие или предстои негово завръщане в политическото пространство? Дали това няма да бъде специфична реакция спрямо хегемонията на една суперсила?

Каквито и спорове да има около тях, европейската аристокрация остава важна част от историята през последните десет-дванадесет века. Техният принос носи традиции повече личностни отколкото институционални; те напомнят за връзката между миналото, настоящето и бъдещето във човешкото развитие.
проф. дин Христо Матанов