Византия

В произведението преобладава философско-историческото разбиране, което авторът предпочита пред задълбоченото документално проучване на конкретни въпроси. Това следва да се има предвид при възможна критика за компилативност от страна на по-придирчиви читатели с традиционно историческо мислене.

Монографията е разделена на десет глави, организирани около четири основни проблема. Първата категория разглежда един общо познат, но научно изопачен през последните години проблем - християнството, което авторът анализира като аспект на византийската цивилизация. Ясно е, че такъв сложен въпрос не може да бъде напълно разгледан. Целта на автора е да го постави в контекста на византийската култура и да го определи като ключов в триадата на византизма: римска държавност, християнство и елинистическа култура.

Втората категория обсъжда аспекти от гражданската история през ранновизантийския период (IV - първата половина на VII век). Определянето на горната граница (до управлението на Ираклеоните) се основава на факта, че именно в този период се полагат основите на ромейската държавност, оформят се насоките за културното развитие и центровете за социално-политически живот.