Литературата във властта на метеорологията

**Климат и креативност**

**Поетика на нестабилността**

Маргарита Серафимова, специалист в теорията и историята на литературата, представя новаторски подход към атмосферните явления и тяхната роля в човешкото въображение.

Литературата играе ключова роля за изграждането на нашето отношение към времето. Природните стихии и деликатните изменения в атмосферата са безкраен източник на вдъхновение и творчество. Дъждът, вятърът и светлината, която се пробива през облаците, предизвикват у хората трайно очарование.

Човекът е същество, свързано с климата. Времето усилва физическите и психични състояния; то може да създаде радостна или тъжна обстановка и предлага символика, разбираема за всички – например връзката между сълзите и дъжда или слънцето с доброто настроение. Някои литературни произведения сами говорят красноречиво (като „Бурята“ от Шекспир, „Отнесени от вихъра“ на М. Мичъл или „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ от Б. Райнов), а много стихотворения сякаш директно падат от небесата.

Атмосферните явления със своите звукови ефекти присъстват не само в литературата но и в музикалното изкуство - като известната "Годишни времена" на Вивалди до мюзикъла „Аз пея под дъжда“, както й популярните български песни като “Топъл дъжд” на Силвия Кацарова или “Снегът на спомена валит” от Георги Минчев. Художествените платна черпят вдъхновение именно от драматизма на природата във взаимодействие или контраст с човешкия опит. Темата за времето е близка до всеки един човек: тя сближава непознати, запълва неудобни паузи при разговори или провокира дебати относно глобалното затопляне – едновременно важна тема, но понякога несериозна. От кулинарството (например белтъци "разбити на сняг") до дигитализация ("облачни технологии"), няма сфера без връзка с влиянието на климатичните явления върху живота ни.

Нашият период е изпълнен с кризи, разломи и нестабилности; метеорологията стъпва напред - тази магична интердисциплина привлича вниманието навсякъде около нас. Погледът ни към света вече включва метеорологичното преживяване; ние сме напуснали стабилността зад класическия идеал и сме потопени в хаоса – духа турбулентноста сред променливостите му: "Човекът е вихър сред бурната природа".

Тази книга разглежда основната нестабилност в човешкия живот чрез призма подобна метеорологията.