Място за всички. Поезия

В стихосбирката на Антония Атанасова „Място за всички“ светът е представен като едновременно деликатен и суров: детството не представлява защитено пространство, а децата израстват в близост до страданието; животните помнят жестокостта на хората и носят тяхната вина. Телата са болни, но по тях все още се виждат следите от любовта и загубите. Това е книга, която разглежда уязвимостта като неизменна част от съдбата и състраданието.

Владимир Левчев споделя мнението си за стихосбирката: „Поетът трябва да запази детското в себе си – постоянно да се удивлява на чудото на живота. И да умее да го предава с нови и точни думи.“ Поезията на Антония Атанасова именно такава – тя с ясноти и непосредственост успява да предаде чудесата както в доброто, така и в злото. Освен лирическия глас, читателят среща много други персонажи. Един недоизраснал човек получава трески; поетът му предлага това и съветва него да не ги крие, за да не прободе някого при прегръдка. Заглавието „Място за всички“ придобива значение чрез тези два реда от творбата „Несъвършени придружители“: „Адът на детето ни е толкова голям, / че в него има място за всички“. Стихосбирката на Атанасова предоставя пространство за онези, които разпознават истинската поезия и са впечатлени от блясъка й.