Родословие на Бяла черква /1720-1920/

Книгата разглежда най-древното писмено родословие на населението в България, а именно това на град Бяла черква. Първоначалният вариант е изготвен от местния свещеник поп Димитър през април 1849 година. През следващите 70-80 години документът е бил допълван и обновяван от местни краеведи. В настоящия си вид родословието е обогатено с различни източници, включително ранни писмени сведения за родословия, оставени от Бачо Киро, които съдържат имената на жителите на Бяла черква, родени около 1720 г.

Жителите на Бяла Черква имат значима роля в множество събития по време на Възраждането и Априлското въстание, както и след Освобождението. Заради това книгата не се ограничава само до родословната информация; тя включва коментарни рубрики и приложения с много интересни събития свързани с белочерковци - вариращи от забавни до трагични моменти. Представено е ново научно тълкуване на събитията като Дряновската епопея и предателството към Бачо Киро. Описани са единствено реално съществували личности и документирано потвърдени случаи, докато фолклорните истории почти липсват.

Авторът на тази книга произхожда от семейство кореняци-белочерковци и самият той е роден в Бяла черква.