Стомогилие

Темата за Стомогилието (Стохълмието) ме заплени още по време на следването ми. Тогава получих задача да напиша реферат по този въпрос, което ме подтикна да се запозная с множество източници. В резултат на това открих интересни идеи и хипотези.

Първата забележителност е, че различни български и чуждестранни автори са предложили редица теории относно местоположението на Стомогилието. То е определяно в широки граници – от Софийското поле до Черноморските брегове, включително отделни части от Дунавската равнина в днешна България.

Втората особеност е свързана с множеството могили в района; някои автори твърдят, че там има над сто могили, докато други посочват наличие на сто хълма.

Третият важен аспект е споменаването на Стомогилието в апокрифната литература като място на значими битки между варвари и византийци.

Най-значимото обаче е представянето му като територия, където започва заселването на славяните и прабългарите. На тази тема се акцентира особено много както в апокрифните текстове, така и в различните хипотези относно Стомогилието. Това внимание не е случайно - идването на тези народности към Балканския полуостров представлява ключов момент за историята му. Процесът води до трансформации във всички аспекти на обществения живот – икономика, култура и социална структура. Разпадането на робовладелския строй ускорява прехода към нов феодален режим, а носители на промените стават именно славяните и прабългарите.

Тази етническа смесица със съществуващото тракийско население полага основите на българската държава, която скоро придобива важно значение за развитието и бъдещината съдба на Югоизточна Европа. Всички тези процеси остават трайни отпечатъци върху съзнанието не само у съвременниците им, но и при последващите поколения; затова те намират отражение в писмената традиция с голямо внимание към детайлите.

При изучаване материала стана ясно за мен колко значимо е било Стомогилието за живеещите там славяни и прабългари — районът оказал влияние върху формирането na българската идентичност. По онова време обаче не предполагах как ще успея да установя точното местоположение през годините предстоящи проучвания; нито пък си мислех колко години ще работя над археологическите находища от времeto nа траките до Първата българска държава (VII-XI век), помагайки им да излязат от забрава чрез личния ми принос в организиране мащабни научни интердисциплинарнии изследвания în историко-археологически резерват „Сборяново“.

Йордан Стефанов