История на Шанхай

Шанхай е известен със своите празненства и представлява вълнуваща комбинация от Яндзъ, Довил, Биариц и Монте Карло. Този град може да се опише като оазис, въздигнат върху мизерията. За мнозина Шанхай не е просто място, а символ на отрова; местните жители изглеждат сякаш са излезли от легендите за людоеди, подчинени на канибалския закон.

Той е център на корупцията, проституцията, наркотиците и мафията – по същество Чикаго на Изтока. Атмосферата тук предразполага към разнообразни приключения. Шанхай служи като убежище за престъпници и бежанци - истински рай за авантюристи. Градът силно насърчава алчността и лудостта у хората; той е метрополис с непредсказуеми съдби.

Несъмнено Шанхай е културен център с ярко вулгарен оттенък. На основата на официални документи и лични свидетелства френската преподавателка Мари-Клер Бержер представя реалния образ на града чрез обширен архивен материал. Тя проследява историята му от Нанкинския договор през 1842 г., когато започват британските, френските и американските концесии до наши дни.

С убедителни аргументи тя демонстрира как Шанхай се утвърдил като пример за модерност с влияние отвън, пречупено през призма на националната култура - столица на един "друг Китай", който е космополитен и предприемчив.