Часовник от стара хартия

ПРЕПРОЧЕТЕНО
Ранен, уплашен и изпълнен с угризения, дивечът се отскубва от разпадналата се почва в уединението на късния храсталак. По подобен начин и аз внимавам зад купчина стара хартия, да премине - по някакъв начин - простреляното небе. Но написаното слово не може да бъде убежище за бегълците. Читателят е съпротивляваща се идея.
Човек има възможността да пропусне собственото си бъдеще. Невъзможно е дълго време да отлага изживяното. Настоящата безизходица и несигурност са пътували през страданията много преди това. Откритията, които самонадеяно си присвоява идващият ден, представляват само горчив опит от забравени времена. Затова ревниво държа спомена за замърсените с мастило ръце от вчерашния ден. Отварям очи и с болка наблюдавам разпадаща се почва под прострелянето на небето.

Тялото ми сякаш не помни болките.
Изглежда, че не съм ги преживял.
Изстраданото просто е било
прочетено.
И пак – още веднъж. След това съм умрял."