Апология на българското

Писането за проф. Александър Балабанов изглежда лесно, тъй като той сам е споделил много в своите спомени, есета и публицистични творби. Преводите му създават усещане, че античните автори и немските класики са написали на български език. Когато се налагало да пише на друг език, той го правил директно без предварителна чернова на български, а днес за да опознаем произведенията му на чужди езици, разчитаме на преводачи.

Когато човек разгледа книгите му и спомените около него, осъзнава колко трудно е да напише нещо ново и автентично за него. Той самият се описва в стихотворната си автобиография с малко думи. За този значим българин често трябва да прибягваме до справочници със суха информация или пък до множество прилагателни от богатия ни език. Приживе за него имаше много анекдоти и забавни истории, които все още се помнят от времето ми като студент.

Един интересен момент в нашата книгоиздатска практика бе сборникът със спомени за двамата приятели - проф. Балабанов и Симеон Радев. Досега остава въпросът кой от тях привличаше повече читатели при излизането на книгата – явление необичайно за подобен род публикации.

Ако погледнем дневниците на Кирил Христов, ще видим какво недоверие изпитвал към гологлавия присмехулник П.П.Славейков или Ал.Балабанов; последният не прощаваше обидите даже чрез остри епиграми. Неговото перо понякога му носеше неприятности; категоричното защитаване на собственото мнение по медии често обединяваше критиците срещу него – така както неговият противник Кирил Христов казва: "Аз съм най-мразеният човек в България".

Сега, петдесет години след смъртта му, става ясно колко липсва такъв блестящ талант у нас – личност като Балабанов би била гордост за всяка страна. Нашето време не успя да произведе интелектуални фигури с неговия калибър; само с бутилка вино можеше да вдъхнови себе си дори за превода на "Фауст" от Гьоте — но това не е единственото голямо дело сред преводите му.

Иван Вазов многократно изразявал възхищението си пред майсторството на Балабанов при преводирането антологичната класика.
За писането относно Балабанов трябва да подходим с любов и познание; иначе просто няма какво полезно може да се получи — той умее да провокира читателя към повторното откритие на забравени класици от нашата литература.
Творчеството му играе роля подобна на онази притча през 30-те години относно скрития шедьовър "Записки" от Захари Стоянов."