Истинската история на Освобождението 1860-1878

В общественото ни съзнание се е утвърдил един траен мит относно възстановяването на българската държавност през 1878 година. Този мит твърди, че България е възродена само благодарение на Руско-турската война от 1877 до 1878 г. Много малко историци или дори просто разсъждаващи хора биха могли да не осъзнаят, че повторното появяване на една изчезнала преди пет века държава не може да стане по начин, подобен на „деус екс махина“. Възстановяването на българската държава не представлява еднократен акт и неминуемо включва активното участие на народа и обществото. Достатъчно е да погледнем историята на България в първите три десетилетия от втората половина на XIX век, за да видим, че Освобождението всъщност е процес с множество фази. Този процес започва със създаването от Васил Левски и неговите сподвижници на общобългарска революционна организация; след това идва искането за международно признание на българския народ като отделна етническа категория; третата стъпка е получаването на такова признание чрез Фермана за Българската екзархия от 1870 г.; четвъртата важна част е решителната декларация за независимост, направена по време Априлското въстание през 1876 г.; а последният ключов момент преди войната са заседанията в Цариград между Великите сили. И чак след тези събития настъпват Руско-турските конфликти от 1877-78 година.