Новите войни

Ясно е, че периодът на войните между държавите приключва. Въпреки това, самата война не е изчезнала; тя просто е променяла своите проявления. В новия тип конфликти основната роля вече не се играе от държави, а от военни лидери, наемници и терористични групировки. Насилието в тези условия най-вече засяга цивилното население; небостъргачите стават бойни арени, а телевизионните образи – средства за пропаганда.

Херфрид Мюнклер анализира последствията от тази трансформация. Той подчертава как с отпадането на традиционните битки и фронтови линии разграничението между мир и война също става нестабилно: когато държавите вече нямат монопол върху употребата на сила, вместо мир се оформя един труден и постоянно заплашен от провал процес.

Възможно ли е да бъде прекратено „приватизирането“ на насилието? И как можем да реагираме на специфичните рискове произтичащи от новите конфликти?

Класическата концепция за войната водена от държава изглежда като исторически остарял модел. Държавите са загубили статуса си като единствени притежатели на военна сила. Но какво идва след тях? Какви характеристики имат новите войни? Този въпрос стана особено актуален в контекста на съвременния международен тероризъм. След атаките от 11 септември 2001 г., разграничаването между това какво представлява война и какво – не, премина отвъд академичното обсъждане към решение с потенциално сериозно значение за глобалната политика.