Психологично консултиране на деца, юноши и родители

Детето проявява агресивно поведение, има затруднения с концентрацията и не приема по-малкото дете в семейството. В училище не е внимателно и получава двойки, а юношата често напуска дома си. Конфликтите със съучениците му са чести, а той прибягва до употреба на наркотици. Родителите му са в отчаяние и не разбират причините за тези проблеми, чувстват се безпомощни.

Тези ситуации са сред основните причини, поради които деца, тийнейджъри и техните родители търсят помощ от психолози или центрове за психологично консултиране. Някои сами намират информация онлайн, други биват насочвани от близки или специалисти като учители и социални работници; понякога обаче те нямат избор и трябва да потърсят консултация по силата на закона.

Психолозите в САЩ отбелязват, че хората там по-лесно се обръщат към услугите за психологическа помощ в сравнение с Англия. А как стои ситуацията у нас? В България липсват традиции за подобна практика – предразсъдъците остават сериозна пречка, а наличието на институции предлагащи такава услуга е ограничено. Финансирането им не попада под системата на здравното осигуряване. Все пак практиката на консултации започва да се развива - въвежда се система за насочване на клиенти въпреки трудностите при нейното реализиране. Появяват се нови пространства както за теоретична подготовка така и за практически опит на консултантите.

Настоящият текст цели да подчертае важността на определени аспекти от процеса на консултиране – първи контакт с клиентите, работа с деца и техните родители едновременно както и намесата на консултанта в реалната ситуация. Той предоставя възможност да анализира многогодишния опит натрупан в Център за психосоциална подкрепа. Работим следвайки принципите изведени от теориите на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн , Доналд Уиникът , Франсоаз Долто , комбинирани с практическите подходи използвани от организации занимаващи се с дългосрочно лечение.

Предложеното съдържание представя един начин да помислим относно процеса ѝ участницитетe му . Практическите модели целят улесняване при предварителната работа върху формулирането хипотези що касае тяхното проучване както при индивидуални консультации така също продължителна терапевтична работа . Способността ни разумно разглеждане дори най-трудните случаи ни позволява преодоляване страха пред който всеки професионалист може попадне когато работи човешките отношения . Такъв страх би могъл служить сигнализираща степента ангажимент носим спрямо своити клиенти пациенти институция където сме част !