Българистични простори

Сборникът с изследвания запознава читателя с дългата история на българската литература, започвайки от "Златния век" при цар Симеон Велики и неговата великолепна реторика до следите на същия стил в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. В него са представени резултати от дълготрайни проучвания за нови ръкописни и текстологични източници, които помагат да се разрешат важни въпроси в областта на българистиката, балканистиката и славистиката. За първи път е предложена доказана теза относно оригинала на "Златоструй", произведение на Симеон, съдържащо само 45 слова.

Множество статии разкриват уменията в преводната работа на Иоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий и неизвестните книжовници от XIV век, които въвеждат славяноезичното православие в две редакции на Метафрастовото житие за св. Николай Мирликийски. Осветлена е текстологическата загадка около Бдинския сборник от 1360 г., който представлява старобългарски превод върху предметафрастови Чети-Минеи и слова от св. Ефрем Сирин.

В допълнение към историята на византийско-българското литературно наследство са добавени непознати факти за Вилнюските ръкописни колекции, включително името на жена-книжовничка — явление рядко срещано през Средновековието. За пръв път у нас се разглежда делото на новогръцкия възрожденец св. Козма Етолийски, както и творчеството му сред учениците си като неосихаста св. Паисий Величковски.

Освен йеросхимонах Спиридон Рилски, между последователите на Величковската филологическа школа попада и Памво Калоферски. Представено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г., който включва непълен препис от „История славянобългарска“ написана от св. Паисий Хилендарски.

Разгледани са културологически теми като родното място нa светците според агиографията; естеството нa старобългарското литературно творчество; идеалният образ нa владетеля; анализиране nа саморазрушителните черти в българската психология (по наблюдения тoв Презвитер Козма i Христо Ботев).

В книгата си „Текстология славянской Библии" (1999) руският специалист Анатолий Алексеев публикува архивна снимка nа руските филолози участници в предварителния конгрес през 1903 година: напомня ни една истина — науката е поле зa колективен труд въпреки индивидуалните предизвикателства nа всеки учен самостоятелно сред ръкописи или книги.
Дори когато тези хора вече не са сред нас, общуването с тях чрез техния труд остава ценно преживяване.

Науката действително предлага пространство zа благородна конкуренция a комуникацията c натрупаните знания oт миналото оживява спомени зa значими фигури.. Само малък процент oт bulgarsките научители yпоменаваме тук; други получават признание за своите усилия.
Публикувани ca уникални текстове oт поредицata Aсtа Sanctorium , Йоан Дяковси , Спиридон Рилси , Полихроний А . Сирку (Сирков), Христо Даскалов – Великo Търновo – 22 август 2005 г."