Намеса

Човешката култура е изградена по такъв начин, че през всички времена е имала свои предани защитници. Един от тях е Лазар Мурджев.

Ние тръгваме в различни посоки, без конкретна цел и надежди, стремим се към нещо неопределено – нищото, в което желаем да вярваме.

**МЯРКАТА И ВРЕМЕТО НА ДУШИТЕ НИ**
Неоспоримо е, че умираме – това е вторият факт, на който мога да се закълна. Първият е самият живот. Всеки човек търси смисъла на вечния цикъл на раждането и смъртта; досега никой не го е изразил ясно. Понякога ми минава през ум: Не би ли могло търсенето на смисъл да бъде самата същност на Смисъла? Подобно на щастието, което не представлява крайна точка, а процес на пътуване.
Дните ни преминават бавно като казва арабска поговорка, докато годините летят с бясна скорост. Продължаваме да преследваме както истината за смисъла, така и мечтата за наша цел. Тези абстрактни идеи обаче не могат нито да бъдат уловени физически, нито видяни напълно; затова започваме да размишляваме около тях – мечтаем за тяхното осъществяване и ги описваме чрез песни или истории. Това отличава хората от животните – нашата надежда и копнеж по изкуството.
Лазар Мурджев надхвърля простото рисуване върху платно; той използва думите си. Чрез подбрани фрази и проза той красиво търси нови хоризонти - свидетел съм на неговия творчески път от началото му насам. Укрепвах духа му и искрено се наслаждавам на написаното от него. Благодарение на изкуството оставяме следи зад себе си в този свят вместо просто да потъваме в цикличността между раждане и смърт: някои оставят малки знаци тук-там; други дори правят дупчици във времето си като капчици вода в извори.
Така човешката култура винаги ще има своите верни "железни войници".
— Дончо Цончев