Седем начина да увиеш сари около тялото

Започнах сама да шия дрехите си. Използвах едноцветни платове, които рисувах по свой вкус. Роклите ми бяха удобни и свободно падащи. С времето създадох рокли, предназначени да се чувствам комфортно - за късмета на любимия или просто за разходки по главната улица. Избирах различни мотиви – индийски, индиански и традиционни български шевици. Осъзнах, че не контрастът е най-важен в дизайна; ако нарисуваш червена фигура върху червен фон с минимални нюанси на различие, тя няма да привлича веднага вниманието, но когато това стане, ефектът остава дълготраен и почти холографски. Чрез тези рокли комуникирах със света около мен; те ми осигуряваха защита и изразяваха най-дълбокото от моята същност, което ме правеше вътрешно свободна. В художественото училище срещнах момчето, с което споделях тази страст. Научих го как се създават моделите и тяхното значение. Една вечер той изрисува японския йероглиф за нежност на врата ми отстрани до рамото и след това отбеляза места между гърдите ми, под пъпа и по глезените ми към вътрешната страна на бедрата. Тогава разбрах колко важно е тялото – то е като дреха, която любимият тъче всяка нощ за мен. Един ден видях него в кафето на училището разговорящ с друго момиче - "Ела довечера у нас", каза той," приготвил съм нещо специално; мога да отпечатам нежността върху твоето тяло."