Едно възможно начало

Тодора Радева компилира в свой сборник както стари, така и нови разкази, които разглеждат болките, травмите, объркванията и самотата на съвременния индивид. Персонажите са хора, които дълбоко се впускат в търсене на нещо по-значимо от тях самите – нещо, към което да принадлежати. Началото на тези истории често произлиза от малък жест или дребен детайл – разговор или обикновена ситуация – които отключват сюжета: било то в Борисова градина при първия септемврийски дъжд, в Капана или Главната улица; селце в Перу; мотел или панелен комплекс. Тези начала насочват читателя навътре към разбития свят на героите, който би могъл да бъде възстановен чрез любовта, миналото или изкуството, но много често остава само като открита рана.

Разказите предизвикват емоции и оставят трайни следи. Те имат директна и сурова връзка с неврозите на съвремието.

Един мъж тръгва да издирва неизследван ръкопис и вместо това намира любовта. Жената му е хипнотична и привлекателна, но живее изпълнена с болка и пустота. Друга жена страда под тежестта на насилие без край. Птица заседнала във комин символизира задушаваща атмосфера. Художник с ръце сковани от артрит показва физическите ограничения на творчеството си. Сцени като двор с люляци или седем чифта разхвърляни обувки рисуват образи със силно въздействие върху читателя.