Алхимикът / Луксозно издание

Алхимикът се запъти към една книга, която някой от кервана бе донесъл. Въпреки че томчето нямаше корица, той успя да открие името на автора - Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Той беше добре запознат с легендата за красивия младеж, който всеки ден отивал до езерото, за да се любува на собствената си красота. Бил толкова обсебен от себе си, че един ден паднал в водата и загинал. На мястото му поникнало цвете – нарцис.

Но историята на Оскар Уайлд не свършвала така. Според нея след смъртта на Нарцис дошли ореадите - горски божества - и видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - попитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не е учудващо, че тъгуваш за него - казали ореадите.
- Все пак всички ние го преследвахме из гората, а само ти имахте шанса да виждаш красотата му отблизо.
- Ами Нарцис действително ли беше красив? – питало водоемът.
- Кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – учудили се ореадите. – От твоя бряг той всяка сутрин се навеждаше над повърхността?

Езерото замълчало известно време и после произнесло:
-Плача за Нарцис, но никога не съм осъзнавала колко е красив той. Тъгувам за него защото всеки път когато лягаше край мен, можех да видя отражението на моята собствена красота в неговите очи.

— Каква прекрасна история! — възкликнал Алхимикът."