Край река Пиедра седнах и заплаках / луксозно издание

На един испански мисионер му се наложило да посети остров, където срещнал трима жреци от ацтеките. Той ги попитал как се молят и единият от тях обяснил, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!“ Мисионерът похвалил молитвата, но я определил за недостатъчна и решил да ги научи на католическа молитва. След няколко години при завръщането си в Испания корабът му преминал покрай същия остров. На брега той забелязал жреците и им помахал. Те веднага започнали да вървят по водата към него. Един от тях извикал: „Отче! Кажи ни пак тази молитва, която е важна за Бога, защото не можем да я запомним!“ Мисионерът осъзнал значението на чудото и помолил Бог за прошка за недоразуменията си относно начина на общуване с Него.

Тази история служи като основа за темата в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често не осъзнаваме колко Необикновено ни обкръжава; около нас непрекъснато стават чудеса и Божии знамения показват пътя напред. Ангелите призовават вниманието ни, а ние често пренебрегваме техните зовове поради стереотипни разбирания как трябва да достигнем до Бога чрез специфични изрази или ритуали. Забравяме истинската същност - че Той е там, където Му позволим да влезе.

Религиозните традиции играят важна роля в споделянето на опитността на общността във поклонение пред Бога; все пак духовното преживяване най-вече произтича от Любовта – без правила или ограничения. В стремежа си може би следваме указания или стратегии как да действаме, но всичко това остава безсмислено без искреността на сърцето.

Всеки човек е изпитвал болката от любовта – моментите когато смятахме, че даваме повече отколкото получаваме или когато нашият принос не бива оценен според собствените ни стандарти.
Но страданието често е ненужно; именно любовта стои зад нашия растеж като личности. Колкото повече обичаме другите хора, толкова по-богати ставаме духовно.

Вдъхновените души с горяща Любов преодоляват всякакви социални предразсъдъци – те пеят радостно и живеят активно своя живот въпреки страхове­те си. Истинската любов представлява акт на пълно себеотдаване.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" подчертава важността именно на такова себеотдаване чрез образа на Пилар и нейния партньор - символизиращи конфликтите по пътя към самопознание.
Според монаха Томас Мертън духовният живот означава просто способността да обичаш; истинското значение включва дълбочината приобщаването към другия човек вместо повърхностното взаимодействие с него само като добродетелен жест.

Нека плачът на Пилар край реката бъде вдъхновение за всички нас по пътя към истинско взаимоприемство.
Паулу Коелю