Поезия/ Николай Гумильов

Не одобрявам лицемерната ви склонност
да кръстосвате ръце с хладно изражение,
нито спокойствието, което изглежда скромно,
с вашето срамежливо и плахо лице.

Изглеждате сякаш сте пристигнали от роман на Тургенев,
толкова надменна, но в същото време нежна и невинна.
Имате нещо у себе си – безветрие и есенен дух,
като алея, покрита със златисти листа.

Няма да повярвате на нищо,
без предварително да го измерите или прецените.
Никога няма да тръгнете нанякъде,
преди да видите маршрута на картата.

Чуждият ловец ще остане непонятен за вас –
той стои на висока гола скала,
страдайки истински или опиянен от радост
и отправя стрелата си право към слънцето.