Взаимоотношението град-село в етнографска интерпретация

През приблизително десетилетие, от средата на 70-те до средата на 80-те години на XX век, което попада в периода, известен като социалистически в историческата литература, се занимавах с изследването на трансформациите в културата на българските села под влиянието на градската среда. Първоначално моето проучване беше оформено като дисертация, основаваща се на материали от Русенския регион. След това участвах и в колективни проектни задачи за анализиране на Чирпанския район и Родопите. Тъй като нито едно от тези значими изследвания (дисертация или статии) не беше публикувано и само кратки текстове по конкретни аспекти относно културните промени намериха място в научния печат — без да бъдат оценявани дълбочинно — реших да ги направя достъпни за обществеността. Освен това периодът, който съм изучавал, предизвиква интерес у по-младите ми колеги, които не могат да възстановят преживяванията от онова време за научна цел и са склонни към манипулации; също така учени извън България намират социализма за истинска екзотика – тема привлекателна именно защото малко хора са я преживели.

Моите изследвания почиват върху личните наблюдения и разговори, чийто материал е архивиран в Народописния архив при Етнографския институт с музей към БАН. В допълнение провеждах задълбочени анализи на статистически данни и архиви, както и публикации със служебен характер. Събраната информация позволи установяване на факта, че промените в селската култура започват още през Възраждането - най-вече във вторната половина на XIX век - реализирайки се с различна скорост. Те произтичат както от активността самите българи , така и от усилията насочени към развитие след възобновяването им държава. Тези тенденции продължават да се развиват: през второто полувреме на XX век настъпват рязка трансформация вследствие главно политически наложени изменения във концепцията за собствеността сами́ят процес може значително да повлияе върху културната динамика както в градовете , така и селата .