Баронесата и музикантът

Русия, през деветнадесети век. Баронеса Фон Мек, заможна вдовица и майка на единадесет деца, се влюбва не толкова в самия Чайковски, колкото в неговата музика. За нея той е жива симфония, която я поглъща изцяло.

За да му позволи да се отдаде напълно на своето творчество, тя му предлага месечна финансова подкрепа при условие никога да не се срещнат лично. Споразумението е установено и за четиринадесет години аристократката щедро го финансира. Между тях протича интензивна кореспонденция, където композиторът споделя своите мисли относно музиката, литературата, религията и политиката. Когато обаче баронесата осъзнава, че чувствата му са мотивирани от материален интерес и подозрителни увлечения с други жени, писмата й към него прекратяват.

С характерния си литературен стил Анри Троая разглежда тази необичайна връзка – от една страна е очарователната госпожа Фон Мек с амбицията да бъде меценат и ценител на изкуството, но често подложена на изблици на страст; а от друга – дълбочината на вътрешния свят и духовността на великия композитор.