Александър III

След атентата срещу Александър III през 1881 г. на руския престол застава един млад човек, който е подтиснат и притеснен, без усет към необходимите реформи. Той вярва, че избухналото насилие е резултат от либералните идеи на баща си и управлява с твърда ръка и безкомпромисност. Неговият мандат остава в паметта като период на авторитаризъм и ограничен мироглед. Въпреки това именно при него се изгражда железопътната мрежа, която преминава през огромните територии на Русия до снежните райони на Сибир. Този владетел успява да откъсне Русия от Германия, стремейки се към сближаване с Франция.

Благодарение на майсторството на писателя Анри Троая, последният руски император бива представен пред читателите със своите противоречия в контекста на една бурна епоха. Той съчетава авторитарни нагласи с толерантност, показвайки едновременно решителност и несигурност; малко известният Александър III сякаш остава недооценен, но всичките му усилия са насочени най-вече към служба за своята страна вместо да гради легендата за своето царуване и личността си.