За рамките на литературата

Тази книга разширява границите на българската литература и изследва нейните вътрешни механизми. Тя идентифицира както съзнателните, така и несъзнателните митове, предавани през поколенията, и ги анализира подробно. Авторът навлиза в процеса на формиране на националната литературна стойност и излиза с копие на вътрешния технологичен наръчник.



Не става дума за литературата таква, каквато бихме искали да виждаме; а за онази литература, от която можем да се страхуваме – ако погледнем фактите по-внимателно.



"За рамките на литературата" е третата творба на литературния антрополог Владимир Трендафилов, който разглежда скритите динамики, механизми и ценности в българската книжовност. Предишните му книги включват „Неизличимият образ в огледалото: актуалната българска рецепция на Англия“ (1996) и „През седмица в литературния аквариум“ (1999). Освен това е автор на две стихосбирки: „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999). Той също така е превеждал поезия от английски език: Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс, Дъглас Дън сред други.



Основният въпрос остава обаче: защо българското литературно поле продължава да се възпроизвежда толкова активно под формата на класика? Както знаем основните параметри и ценности са оформени през етнонационалния XIX век - преходен период след разпадането на империи и църкви. В случая ни – когато нова държава възниква от местни диалекти и налични текстове под влияние на чужди модели – класиката не представлява само избраната традиция; тя е първоначално произведение в сферата на националната литература. При липса на друга алтернатива именно тя неизменно доминира.