Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов

„Човешкото чувство, което превъзхожда интуицията и физическите усещания, характерни за животните, е мощта, която не само поддържа живота, но и се бори със суицидалната нагласа. Обикновено то е в зависимост от разума според двойката рационални модалности /разум – чувство/, описана от Юнг. Въпреки това има моменти, когато то нарушава тази зависимост и се освобождава от двойствеността; именно тези мигове представляват нашето щастие — периоди на свобода на чувствата, които ни връщат към ирационалното: усещането и инстинктите, правейки живота ни примитивен като самата същина на природата.

***

Нагонът за живот среща нагонът за смърт; стремежът да общуваш противостоява на нуждата да се изолираш в търсене на собственото си аз; желанието за ново контрастира с привързаността към старото; жаждата за щастие спори с жаждата за истина. Синдромът Ерос взаимодействува със синдрома Танатос — Антон Баев предлага първоначален цялостен опит да интерпретира литературнопсихологически произведенията на Павел Вежинов.

Студията не представлява просто анализ на литературни творби, а по-скоро психологически преглед върху типовете човешко поведение и архетипичните модели на реакция у съвременния човек. Основният му аспект е инстинктът към смъртта като форма на деструктивност. Тази сила може да бъде насочена навътре, водеща до мазохизъм или самоубийство; или навън – проявяваща се чрез омраза и агресия. Психологическата проза на Павел Вежинов резонира между двата подхода и показва как суицидният синдром може да бъде предотвратен.

Изследването използва интердисциплинарен метод - синергия между достиженията в литературата и модерната психология: включително класическата психоанализа при Фройд до Юнг и Адлер, както и Курт Голдщайн, Каръл Роджърс, Ейбрахам Маслоу и Карен Хорни – съвременници на българския писател."